Деклариране на заем за физически лица

Декларирането на заем не е просто формалност. То е ясен знак за вашата ангажираност към прозрачност, доверие и спазване на законовите норми в страната. Особено когато става въпрос за физически лица, които оперират с лични или семейни финанси, правилната подредба на данъчната отчетност става ключова за дългосрочния финансов контрол.

Защо декларирането на заем не трябва да се подценява?

В последните години НАП засили контрола върху финансовите потоци между частни лица. Независимо дали сте предоставили, или получили сума, която надхвърля минималните прагове, декларирането на заем се превръща в неотменимо задължение към държавата. Чрез подаване на декларация в предвидените законови срокове, вие показвате отчетност и избягвате потенциални санкции, които могат да бъдат тежки и ненужни.

Следенето на законовите изисквания не е просто административно усилие – то е част от съзнателната финансова дисциплина. Ако заемът е непогасен към края на годината или неговият размер е значителен, съществува ясна необходимост от деклариране.

Какво задължително трябва да знаете при деклариране?

Изискванията са прецизно формулирани в чл. 50 от ЗДДФЛ. Физическите лица са длъжни да включат в годишната си данъчна декларация всички заеми, при които са налице определени стойности на трансакциите и непогасяване. В случай че пренебрегнете тези правила, ще носите риск от 10% глоба върху недекларирани доходи, а при повторно нарушение – дори 15%.

Критериите за задължително деклариране са:

1. Непогасена сума от получен заем през данъчната година над 10 000 лв.
2. Непогасен остатък към 31 декември на получени заеми от текущата и предходните 5 година над 40 000 лв.
3. Непогасена сума от предоставен заем през текущата година над 10 000 лв.
4. Непогасен остатък от предоставени заеми през текущата и предходните 5 години над 40 000 лв.

Всички тези ситуации попадат под обхвата на деклариране чрез Приложение №11, което е неразделна част от годишната данъчна декларация (обр. 2001).

Финансовата отчетност изисква и точно попълване на информация за двете страни по заема: име, адрес, ЕГН/ЕИК и сума. Това е отчет, който формира част от цялостната ви финансова дисциплина и защитава вас като ФЛ в случай на проверка от НАП.

Деклариране на лихви по заем

Много хора пропускат да отчетат лихвите, които получават или дължат при сключване на заем. Според данъчното облагане, тези декларирани доходи често не попадат в обхвата на необлагаемите и трябва да бъдат включени в съответните приложения – Приложение 6 или 13 към основната декларация.

Ако вие сте предоставили заем с уговорена лихва, то тя представлява доход, който подлежи на облагане с 10% данък. При получаване на лихва от ФЛ, задължението да я посочи е ваше. Декларирането на доходи от лихви е задължително и се извършва чрез съответното приложение към данъчната декларация. Това също е елемент от контрола на финансите, който се основава на точност, отчетност и познаване на законовите изисквания.

Важно е да се прави разлика между облагаемите лихви и тези, които подлежат на данъчни облекчения. Например, ако заемът е ипотечен кредит от банка, използван за закупуване на жилище от млади семейства, лихвите могат да се ползват с облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ. Това обаче се декларира в Приложение 10, а не в Приложение 11, и няма връзка със стандартното деклариране на заем между физически лица.

Как да попълните Приложение 11 – стъпка по стъпка

Приложение №11 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е предназначено само за физически лица, които са предоставили или получили парични заеми, когато са изпълнени определени условия, свързани с размера и срока. То служи за деклариране на заем, ако той надхвърля определени прагове и не е погасен изцяло.

Времето за подаване на декларация е между 10 януари и 30 април на следващата година. Пропускът може да коства много – както финансова, така и правна отговорност.

Формулярът е разделен на четири раздела. Нашите експерти от Iute споделят как да го подготвите, ако подлежите на деклариране:

01. Част I – Предоставени заеми с непогасена част към края на годината над 10 000 лв.

Попълва се, ако през съответната данъчна година сте заели парични средства, а непогасената сума по тях към 31 декември надвишава общо 10 000 лв. Това означава, че дори да сте раздали няколко малки заема, ако сумата от непогасените им дялове надхвърля този праг, сте длъжни да ги декларирате. Попълват се:

• данни на лицето, което е получило средствата (име, адрес, ЕГН/ЕИК);
• непогасеният размер от всеки отделен заем.

02. Част II – Остатъци от предоставени заеми от последните 5 години над 40 000 лв.

Тук се включват всички предоставени заемни средства, направени през текущата и предходните 5 години, чиито непогасен остатък към 31 декември надвишава 40 000 лв. Дори да сте декларирали даден заем преди години, ако към края на текущата година той все още не е изплатен, а остатъкът надхвърля 40 000 лв., той подлежи на деклариране отново. Изисквани данни:

• кой е получил заемните средства;
• година на предоставяне;
• размер на непогасения остатък.

03. Част III – Получени заеми над 10 000 лв. с непогасена част към края на годината

Попълва се, когато през съответната година сте получили средства от ФЛ или небанкова институция, а непогасената сума към края на годината е над 10 000 лв. Важно е, че заеми от банки не се декларират тук – те не попадат в обхвата на това приложение. Необходими данни:

• данни на лицето, което ви е заело парични средства;
• сума на непогасения дял.

04. Част IV – Остатъци от получени заеми от последните 5 години над 40 000 лв.

Обхваща всички получени парични средства от последните 5 години, които към края на текущата година имат общ непогасен остатък над 40 000 лв. Ако сте получавали няколко заема през годините (вкл. от различни лица), и към 31 декември те не са изплатени и надвишават този праг, те трябва да се декларират. Декларирате:

• кой е отпуснал средствата;
• годината на получаването му;
• остатъчна сума, която не е погасена.

Не забравяйте – банковите кредити не се декларират. Но парични преводи, направени между физически лица извън банковата система, подлежат на пълно деклариране, ако надхвърлят установените прагове.

Приложение №11 има за цел да даде пълна яснота и проследимост на движението на парични средства между физически лица, извън банковия сектор. Това е съществена част от финансовия контрол на НАП и ключов инструмент за поддържане на законна финансова отчетност.

Често срещани грешки, които да избягвате

Независимо дали сте кредитор, или длъжник, много лични финанси страдат от неправилно тълкуване на изискванията. Липсата на яснота води до пропуски, които могат да имат сериозни последици.

Ето кои са най-разпространените грешки, които допускат физическите лица при деклариране:

• не декларират извънредни доходи, получени чрез заем;
• пропускат стари задължения, защото смятат, че са „забравени“;
• не добавят лихви в съответните раздели;
• подават документи след изтичане на законови срокове;
• подценяват значението на отчета за семейни заеми.

Прецизността във всяка стъпка е вашата най-силна защита. Не позволявайте липсата на знания да постави под въпрос вашата финансова отчетност.

Какво печелите, когато декларирате правилно?

С ясна и навременна декларация вие печелите повече от спокойствие. Показвате зряло отношение към своите лични финанси, към законите в страната и към вашите данъчни задължения към държавата. Така изграждате стабилен имидж на надежден партньор пред институции, банки и контрагенти.

Добрата финансова дисциплина отваря врати – за кредити, за инвестиции, за растеж. Когато управлявате заемите си с грижа и прозрачност, изграждате не просто стабилност, а устойчиво финансово планиране, което ви следва през годините.

Декларирането не е технически акт, а израз на отговорност. То укрепва доверието между хора и институции и прави системата по-чиста, по-ясна, по-работеща. Всеки ред в данъчната декларация е стъпка към по-добър контрол на вашите ресурси и бъдеще без изненади.